Тази оставка идва неочаквано и предизвиква поредица от въпроси!

На първо място, сред представените мотиви на Веселин Вучков е невъзможността да излъчи собствени кандидати за постовете на  главен секретар в МВР, ръководител на Държавната агенция „Технически операции“ и председател на ДАНС. Меглена Кунева добави и лични подбуди за подаване на оставката.

Тези мотиви имат своята стойност, като се има предвид спора на министъра с премиера по отношение личността на главния секретар на МВР Светлозар Лазаров и шефа на ДАНС Владимир Писанчев. Бойко Борисов промени мнението си за двамата и сега ги определя като способни и кадърни професионалисти – тази позиция предизвика търкания на премиера с двете подкрепящи го партии в управлението РФ и ПФ. Очевидно позицията е предизвикала и определени катаклизми в ГЕРБ след като дясната ръка на Цветан Цветанов – Веселин Вучков – е взел решение да напусне състава на правителството и отново да стане депутат. Това показва, че или има сериозни разминавания във вижданията на партията за развитието на сектор „сигурност“ или върху самия министър е оказван натиск за да вземе това решение. Самият факт, че заместник-министрите на МВР не са били предварително запознати с намеренията на министъра да подаде оставката си – насочват вниманието към втората версия за оказан натиск. Още повече интересен е въпросът за цената на позицията на премиера по казуса. Съществуват различни конспиративни теории, които обвързват подкрепата на Бойко Борисов за Светлозар Лазаров и Владимир Писанчев с ДПС. Тези теории имат своята стойност, като се имат предвид реакциите след назначаването на Делян Пеевски за председател на ДАНС, събитията около Христо Бисеров и теча на информация от ДАНС и т.н. – т. е. ДПС има своето огромно влияние в МВР и ДАНС и едва ли би го пожертвало с лека ръка. Може да се помисли дали позицията на Бойко Борисов не е в замяна на парламентарната подкрепа от страна на ДПС. Виждаме, че ДПС гласува в Пленарна зала по важни за правителството закони и решения заедно с парламентарното мнозинство, с което всъщност управляващата коалиция набъбва до 5 партньора.

По отношение ролята на Веселин Вучков в правителството може да се каже, че той е консенсусна личност сред партньорите в управлението. Всички знаем, че едно от условията към ГЕРБ при съставяне на правителството беше Цветан Цветанов да не бъде министър на вътрешните работи. Въпреки, че съществува определена непоследователност в позициите на РФ /специално по отношение на Бойко Борисов и Цветан Цветанов – водещи фигури сред „реформаторите“ разправяха, че това ще бъдат първите министри, които ще излежават ефективни присъди в затвора/, ПФ и АБВ -  то може да се очаква, че тяхната позиция по отношение на бившия вицепремиер не се е променила.

В допълнение, оставката на Вучков идва в момент, когато на посещение в България е шефа на ФБР. Като знаем топлото отношение на премиера към американските служби за сигурност може да разбираме ядът му за това, което му е било „сервирано“ /по неговите думи/.

Оставката на Веселин Вучков обаче трябва да се разгледа и от една друга призма, която рядко е засягана от българските политици, но която пряко интересува българските граждани. Въпреки професионалните си качества, Вучков се превърна в поредния министър на вътрешните работи, който не успя да се справи с наболелите проблеми в сектора – битовата престъпност, ромската престъпност, бежанския натиск, корупцията във висшите нива на управление и т.н. Всички тези въпроси вълнуват съзнанието на българското общество, но те не попадат в дневния ред на българските политици. В тази връзка е и позицията ми, че ако не се даде решителен отпор на тези проблеми, то каквато и реформа да се случи в сектора на сигурността, то тя ще остане изолирана и за нея ще знае една малка група експерти по темата.