Малките партии са прекалено малки и слаби за да се противопоставят успешно на по-големите, а големите са прекалено разбити и дискредитирани за да правят опити за привнасяне на нов „импулс“ на политическия терен.

Новият момент, който се наблюдава е следния:

ГЕРБ са наясно, че подкрепата им се топи радикално, но въпреки това са първа политическа сила. Това преимущество им дава огромни възможности да прехвърлят негативите от консумирането на властта към по-малките партии (коалиционни и некоалиционни партньори) и същевременно да печелят дивидентите от реализираните инфраструктурни проекти, отпушването на евросредствата и т.н. Въпреки това, партията взема еднолично и налага на партньорите в управлението тежки управленски решения, които не само не са популярни, но и създават брожения в обществото – прехвърлянето на пенсионните вноски в НОИ, споразумението за управление на дълга от 16 млрд. лв. (нов дълг 4 млрд. лв.), кризите в сектора на сигурността – са въпроси, чийто решения са генерирани от ГЕРБ. Партията бяга от даването на конкретни отговори за финансово-икономическото състояние на страната и акцентира вниманието към тема, която е взаимствана и от първия мандат на управление – инфраструктурните проекти. Целият генериран финансов ресурс на държавата (включително посредством заеми) се използва за изграждане на пътища, спортни зали, сгради, саниране и др. проекти. Същевременно текущи проблеми не само не се решават, но и се задълбочават – по какъв начин се разрешава въпросът за собствеността на опасните язовири, които са една голяма бомба със закъснител? Нима не е редно държавата да насочи активно вниманието си към тези проблеми и да не чака отново да има потопени села, наводнени и срутени домове и бедстващи хора???

Истината е, че държавата (която в момента се управлява от ГЕРБ) не само не припознава тези проблеми като приоритени за разрешаване, а по всякакъв начин се опитва да ги натика в периферията! От това може да се прави политика – когато има бедстващи хора и излизаш по телевизията раздавайки одела, коли и посуда – ставаш герои в очите на изстрадалите хора. Видяхме, че тази стратегия сработи на миналите парламентарни избори – сега може да сработи и за местните избори. Само, че това ни избутва в крайната периферия – не може да искаш да станеш богата и развита държава, като караш хората да бедстват и правиш всичко възможно да задълбочаваш проблемите им. В тази връзка, възникава следния въпрос – Защо държавните пари се насочват към изграждането на нови сгради, пътища и саниране на панелни блокове – а не се насочват към мерки, които разрешават реално съществуващи проблеми на населението. Отговорът, че чрез изграждането на пътна инфраструктура се насърчава икономическата активност е само частично верен и дълбоко манипулативен. Докато се изгражда тази инфраструктура хората мизерстват с ниски заплати, пенсии и доходи! След като е изградена веднъж именно пък по тази инфраструктура ще се развива активната дейност на чуждестранните компании – икономическата теория и практика доказва, че изграждането на нова инфрастуктура подпомага дейността на силните икономически субекти – т.е. стоките на големите чуждестранни вериги ще стигат по-лесно от точка А до точка Б и по този начин ще задушават малките и неукрепнали все още местни предприемачи.

От друга страна, ГЕРБ генерира нов дълг за страната в размер от 4 млрд. лв. без да посочи в кои сектори ще се изразходват тези пари. От общите заявления до момента разбираме, че тези пари ще се харчат за текущи разходи без да се правят дори опити за разрешаване на по-генерални социално-икономически проблеми на страната. В тази политика няма нищо лошо, но в конкретния случаи е тотално сбъркана. Всекидневно ставаме свидетели на изтичане на капитали от страна на държавата към определени икономически субекти – това изтичане може да се охарактеризира като „кражба“ или „източване“.  Само през последния месец обществото разбра за грандиозни престъпни схеми за източване на бюджета и натоварването с финансово бреме на всички нас – в секторите на енергетиката, здравеопазването и изграждането на инфраструктура. Нима премиерът Бойко Борисов сега разбира как Видахим е източвало държавния бюджет или неговия довереник Стоян Тонев се е облагодетелствал лично от бюджета на Военно-медицинска болница??? Отговорът на тези въпроси е НЕ, но той (Бойко Борисов) не е направил нищо и няма да направи за преустановяване на кражбите от държавния бюджет – т.е. кражбите от всички нас. Бойко Борисов и ГЕРБ имат интерес да запазят статуковото, защото са облагодетелствани най-вероятно от тези икономически схеми за разграбване на материални и нематериални активи от държавата. Нещо повече сега се говори как се разграбвало имуществото на КТБ – защо никой от политиците не излезе и не каже истината за тази банка. Всичките проблеми в тази финансова институция са били забъркани благодарение на политическата класа и видни представители от ГЕРБ, които сега пазят дълбоко мълчание. Какъв съд и прокуратура да се произнасят – и за малките деца е ясно, че без политически протекции кражбата от КТБ е нямало как да стане. Още повече всички знаем как непрозрачно беше взето решението за подпомагане на банката чрез теглене на нов дълг за страната, как не се взе решение за проверка и ред други въпроси – чиято логика е подчинена на философията за замазване на проблема и прикриване на виновнците.

Могат да се приведат още множество примери за непрозрачния начин на управление на държавните капитали, но едва ли с това анализа ще се обогати повече или ще стане по-пълен.

Големият отсъстващ отговор на управляващите – Защо не се прави нищо за стимулиране на местните предприемачи и раздвижването на икономиката??? Икономически растеж от 1-2% е смехотворен от гледна точка на огромното изоставане на страната ни от развития свят. Още повече ако разполагахме с едни надеждни системи, които се управляваха по прозрачен начин и парираха опитите за налагане на частни егоистични интереси и превръщането им във всеобщи, то тогава инвестициите в икономиката щяха да генерират огромни печалби и в крайна сметка щяха да спомогнат за намаляване бедността в обществото.

Въпросът е защо управляващата ГЕРБ не прави абсолютно нищо в тази насока, още повече от позицията на най-голям субект в едно управление нарекло себе си Реформаторско.

Всичките тези проблеми активно работят в разрушаване на мита около Бойко Борисов на защитник на нацията и държавата. Когато 2009 г. той стана за първи път министър-председател цялото него внимание беше към „лошите“ и „крадливи“ политици от тройната коалиция /БСП-НДСВ-ДПС/. Впоследствие видяхме, че всичко е само и единствено приказки – нямаше нито наказани, нито уволнени и никой не понесе съдебна отговорност за вината си. При все това, че беше доказано, че Ахмед Доган е получил милиони лв. за хидроложка експертиза. Впоследствие дясната ръка на Борисов – Цветанов трудно доказа произхода на доходите си за покупка на 6 апартамента.

Тогава изведнъж погледът на генерала се пренасочи от борба с корупцията и хвърлянето на популистки обвинения – към строителството! Борисов се специализира в тази тема и за кратко се сдоби с дълбоките знания на инженер – започна активно да говори за инфраструктурни проекти, пътища и автомагистрала Тракия!!! Същевременно той искаше да запази и образа си на защитник – дори в разговорите, в които даваше инструкции как да се проверява фабриката на Мишо Бирата – Борисов се прояви в ролята си на защитник!!! Той защити едрия капитал в страната с цената на престъпление. Впоследствие се разбра, че е защитавал и друг път този едър капитал с цената на престъпления – случаите Лукойл, кантрабандата на цигари, съмнителните сделки за строителство, ЕРП-тата и т.н.

Сега обаче нещата са по-различни. Борисов не може отново да скочи така остро в темата за корупцията, неизгодните договори за страната, източването на държавни капитали и ограбването на българите – той за 3 години и половина (по време на първия си мандат направи много малко в тази сфера), а сега е като безопасна игла. Действията му са подчинени на икономически зависимости от модела „Кой“. Сега на дневен ред е отново темата за строителството и т. нар. реформи.  За политическите анализатори е ясно, че реформи няма да има – няма заряда за промяна на статуковото, което облагодетелства сегашния политически елит. Дори и да се направи нещо, то то ще бъде твърде козметично и едва ли ще подобри съществено живото на гражданите. Нима наскоро реализираните реформи в сектора на сигурността ще разрешат тежките проблеми с битовата престъпност??? Не, няма да се разрешат тези проблеми, но управляващите още дълго ще говорят за уж реформираната от тях система!!!

Борисов разбира, че не може да предложи нищо на обществото и това рано или късно ще го изпрати на политическото бунище. Именно затова се опитва да успокои обстановката, да смекчи тона, прави опити да подаде ръка на опонентите си и да ги сведе до статута на безлична маса „подкрепящи мнозинството субекти“. Виждаме, че тази стратегия сработи чудесно по отношение на Реформаторския блок и АБВ. Двете партии са тотално обезличени и ако не бяха личностите на президента Първанов и бившия вътрешен министър Петков – то трудно биха могли да се изнамерят маркерите на идентичността между ГЕРБ и АБВ. От друга страна, РБ е толкова роболепно верене на ГЕРБ, че спокойно може да се мисли за претопяване на блока в партийните структурите на генерала. Виждаме, че в пленарна зала двете партии – ГЕРБ и РБ изказват идентични позиции и гласуват еднакво – всичко това сериозно спомага за обезличаване образа на РБ и на едни предстоящи избори той най-вероятно ще изпадне от парламентарното представителство.

БСП и Атака се опитват да бъдат конструктивна опозиция, но трябва още по-радикално да поставят въпросите за бедността в България и да предлагат реално работещи мерки. Подхвърлянето на определени теми и соченето с пръст на виновните – не може да се приема за сериозна реакция на партии, които искат да влязат във властта.

Разбираемо е, че БСП изчаква да завършат определени процеси – вътре и извън страната – но това не означава, че партията трябва да остава сляпа и няма за проблемите на днешния ден. Политическата конюнктура предполага управление на про-американски и про-европейски настроени партии, но това не означава, че лявото трябва да бъде изтикано в крайната периферия или тотално да се обезличи. Лявото трябва да бъде също толкова силно и мощно, колкото дясното – за да може реално в парламента да бъде представена всяка една група и прослойка – само така модели като „Кой“ и „Защо“ ще бъдат демонтирани. Противното означава фасадна демокрация, която днес тържествува на българското политическо пространство.